Денят е сив и някак по германски меланхоличен. Чувството е, че тази сивота те изсмуква и ти самият ставаш сив, поне докато не огрее малко слънце напролет. Отворих компютъра си, за да проверя как съм се спасила миналата зима. То си е било прекрасно!
Спасението ми ме е отвело в най-южната част на САЩ само на 90. мили от Куба. И макар сега да ме дели цял океан и година време от южното ми зимно приключение, си струва да отделя няколко часа писане на това място.
Пристигнах в малкото градче Кий Уест много рано сутринта. Разстоянието между Маями и Кий Уест е между три и четири часа път с кола, но пътуването е много живописно, а една част от него клиширано незабравима. Може би още по-незабравимо щеше да бъде ако през две минути тогава 3-годишният ми син не ме питаше „Кога ще стигнем ?“ и „Колко още остава?“, но нещо все пак нещо трябваше да напомня за живия живот. За да е незабравимо това пътуване главна роля играе магистралата, която води до Кий Уест. От континенталната част на Флорида до градчето, което се намира на малък остров се преминава през 42. моста и други малки островчета. И навсякъде си обграден от океан, небе и безкрай. Кий Уест е последният остров от архипелага Флорида Кийс и крайната цел на пътуването ми до Флорида.
Знаех, че свободния дух и спокойствие на градчето събират бохемите от тази огромна държава (не само като територия, но и нравите, и вижданията към света са безкрайни в САЩ) през двайсетте и трийсетте години на XX век. Градчето става лесно достъпно за пръв път през 1912та година, когато е създадена железопътна линия, която, за съжаление, е разрушена от ураган и повече никога не бива поправена.
И така с кола пристигнахме съвсем рано и първоначално изпаднахме в аборигенска ситуация, поради незнание как да си платим паркинга, защото служител, който да ни обясни просто нямаше. След около 30. минути почесване по главата и въртене в кръг, разбрахме, че в трудно забележимата и видимо остарялата, и ръждясала пощенска кутия трябва да пуснем в грижливо подготвения до нея пощенски плик точно време, което ще останем и точно приготвена сума пари (ценоразписът се намираше на антична дъскичка до пощенската кутия). След това недоразумение продължихме пътя си.
Сутрините имат своето уникално очарование, в който и град да се намираш по света. Но в Кий Уест дали защото гледах през очите на турист, или просто защото наистина носи различно бохемски дух, заради сенките от легендите наоколо, е особено. Няма да забравя тази сутрин, в която бродихме около шарените къщички, пихме ужасно американско кафе, което всеки уважаващ себе си европеец просто би изплюл и чакахме слънцето да се изкачи по-високо, за да махнем досадните пуловери.
В Кий Уест ядохме най-вкусните такоси в живота ни, видяхме известния малък Бял дом на президента Труман, плувахме и мързелувахме на страхотен плаж, и просто обикаляхме местните барове (само, заради които си заслужава да стигнете до Кий Уест.)
Един от тях е наистина специален и носи духа на градчето. Може да видите какво се случва там дори и на живо в интернет. Легендарният Sloopy Joe´s е бил спирка на всички паметни жители на Кий Уест. Сред тях и самият Хемингуей, който прекарва около десетилетие от живота си в града. Ако видите къщата с най-голямата опашка пред нея, знайте – това е бил дома на Хемингуей.
Легендата гласи, че желанието да купи кола отвежда писателя в южното градче. И така , мястото на тази покупка се превръща в дълга спирка по пътя. Именно в Кий Уест се ражда и легендарната му творба „Сбогом на оръжията“.
Ако попаднете по една или друга причина във Флорида, не пропускайте Кий Уест. А ако мястото ви се струва далечно вземете бира и пуснете лайф камерите в бар Sloopy Joe´s. Това ще ви накара все някога да поемете натам.
storybeyond.com 