Тамар и България

В повечето случаи приемаме мястото, в което сме родени и израснали като даденост. Често спираме да го гледаме през очите, с които сме го виждали през първите ни дузина срещи. За мнозина от нас очилата, с които наблюдаваме България обхващат основно нюансовата сива гама, фокусирана върху проблемите.

За едно младо момиче не е така. България е приключение, любопитство и пълноценни срещи. Тамар е от Грузия и по програма за обмен ще прекара година в България. Държавата ни е и първата извън територията на Грузия, която посещава. Не се отделя за пръв път от родителите си, защото родом е от малко градче в Западна Грузия, а за да завърши висшето си образование заминава за столицата Тбилиси. Завършва специалност литература, пише в местен вестник и преподава на деца. В историята й следва срещата с България, а първа спирка за нея е Велико Търново. Пътят до там не е никак лек и Тамар не бяга от клишето, че пътуването с БДЖ е предизвикателство за всеки чужденец.

„Когато пристигнах в България ми се наложи да пътувам с влак. Това беше съвсем ново преживяване за мен, защото в Грузия не се налага да се прикачваш, в повечето случаи, на различни влакове при пътуване. Когато пътувах от София до Велико Търново ми се наложи да се прикача пет пъти и помня, че бях много объркана. Питах толкова много хора за посоката, защото се притеснявах да не се объркам. Всички бяха толкова отзивчиви. Помня една възрастна дама в Дъбово. Аз я попитах нещо, но тя не говореше английски, тогава започнахме да жестикулираме и беше толкова забавно. Аз казах на български, че съм „доброволка“ и тя беше ужасно мила“, спомня си за първите си преживявания в България Тамар.

За нея като едно от най-хубавите лета ще остане това в старата столица. Прекарала го е в компанията и на други доброволци. През нейните очи Велико Търново е град, принадлежащ на младите хора, които свързват историята с новостите и гледат към света.

Не усеща и толкова силно, че е на ново място, различно от нейния дом. „Виждам толкова много общи неща между България и Грузия. Като например, някои архитектурни детайли. Това беше първото, което забелязах, когато дойдох.“, споделя Тамар.

През лятото Тамар използва ситуацията между вълните на Корона вируса и облекчените мерки, за да пътува. Била е в Пловдив, София, Враца, Варна, Бургас, Трявна. Посетила е и Бузлуджа, и седемте Рилски езера. До там е пътувала на автостоп, което описва като едно от най-хубавите й преживявания. В малките населени места не се е фокусирала върху разрухата, а върху хората и казва, че за нея именно там е духът на страната ни.

С края на лятото идва и нова промяна за Тамар. Мести се в Сливен. Признава, че в по-малкия град е по-трудно за нея. Няма толкова много хора на нейната възраст, както във Велико Търново. С поредната вълна на вируса се затягат и мерките, което допълнително ограничава възможностите й да опознае града и хората в него. Но това съвсем не означава, че Тамар е извън социалния живот и ритъма на града. Дори напротив. Пред погледа й не убягват процесите случващи се там.

Благодарение на проектите, включените в програмата, по която идва в България, Тамар успява да изследва по-дълбоко страната ни, а не просто да я вижда през очите на туриста. „Моят проект е свързан основно с журналистика. Имаме малка радиостанция с малък офис тук в Сливен и работя като журналист. Подготвяме различни теми свързани с обществото, което ни помага да изследваме местните проблеми.“, казва Тамар.

Естествено стига и до прочутия сливенски квартал „Надежда“. Но не той за нея е определящия облик на обществото в града.

„В Сливен има хора, които трудно се справят финансово. Във Facebook има група „Родени в Сливен“. Толкова често съм виждала постове как събират средства за някаква кауза. От опита, който имам тук мога да кажа, че обществото в Сливен е единно и хората са готови да си помогнат с каквото могат“, смята младата грузинка.

Тамар използва времето си, за да посети и други европейски страни. И да изследва България в дълбочина. Но със сигурност ще я види по различен от всички нас начин. През очите на турист, но и на човек прекарал една година извън столицата, наблюдаващ ежедневието като някой, който скоро ще си тръгне. Вероятно и в тези минути прави нещо нетипично за типичния турист.