Зимите в Германия често са дълги. Не е рядкост и да са много дълги. Особено в близост до Холандия, където ги посрещам през последните няколко години те се свеждат до безкрайни сиви и дъждовни дни. В началото мислех, че последните седмици преди настъпването на пролетта са най-мъчителни и времето сякаш не минава, а облаците дъжд са заседнали над тези земи. В последствие открих, че и началото не е по-добре. Като знаеш, че те чака безкраен дъжд няма как да светнеш от радост.
Свързвах целия регион на Северозападна Германия с тези дълги зими, както и Нидерландия, Белгия и Люксембург. За Белгия бях сгрешила. Може би, не генерално, но за един град със сигурност. И там зимата е сива, но всичко останало дава усещане, че си някъде на юг. Може би затова девизът на града е „Пламенният град“. Лиеж е най-франкофонският град в Белгия и затова го избрах за уикенд бягство през октомври миналата година. Но си тръгнах от любимо място, към което ще се върна. Скоро, когато краят на зимата наближи и стане отново тягостно.
Чарът на Лиеж е особен. Дори и голяма част от младите му обитатели не говорят друг език освен френски. Това прави комуникацията трудна, но пък носи особен чар. Шампанско, кроасани и много млади, и освободени хора, избрали да следват в града, определят облика на Лиеж.
Ние избрахме Аirbnb в Стария град и не сгрешихме. Тук имате възможност да се насладите на две от традиционните удоволствия на Лиеж – кулинария и нощен живот. Ние заложихме на първото и определено си заслужаваше. От френските кроасаните рано сутрин през червеното вино, основните ястия, известните за Белгия пържени картофи и типичните за Лиеж гофрети.
Извън уютните ресторантчета Лиеж е град с две лица, като историческата част на Стария град среща модернизма на новото време. От тясна калдъръмена уличка можеш директно да се озовеш на широк булевард с модерни сгради.
Ако напуснете забързаността типична за съвременните части на градовете и се отбиете в Стария град на Лиеж някъде между сградите на един площад ще откриете мъж, седнал на пейка с лула. Това е един от символите на града – професор Мегре.
Неговият баща, авторът дал живот на този вечен герой е Жорж Сименон. Роденият на петък 13ти в началото на 20 век белгиец е един от най-плодовитите писатели на XX век. Съдбата на Жорж Сименон е не по-малко интересна от тази на героя му. Научава се да чете още съвсем малък и се смята, че първия си роман публикува едва на 18. години. Каквото и да прочетете от него, няма да сгрешите.
Още преди да започне работа по криминалните си романи Сименон е журналист в местния вестник „Газет дьо Лиеж“, където няколко години води криминална рубриката за случващото се по улиците на Лиеж. В този период започва и писането на романи. Следват творби, които са екранизирани, а талантът и размахът на Сименон са толкова големи, че легенда гласи, че поставен в стъклена клетка пише цял роман само за денонощие, като процеса е бил наблюдаван от всеки преминаващ около стъклената клетка. Човек на света, пътешественик, ценител на женската красота и огромен гений. И въпреки необикновеността на живота си и признанието на читателите в последните си дни Сименон си задава въпроса – „Кой съм всъщност аз?“
Подобно на най-великия ум поел първа глътка въздух в Лиеж и градът представлява въпросително изречение – „Какъв всъщност е този град“, като едва ли някой има точен отговор. Затова ако пътувате до Белгия, знайте, че Лиеж е специална място, което ще ви накара да си зададете не един или два въпроса. А ако не можете да посетите града, то тогава се докоснете до най-будния му ум. В творчеството на Сименон със сигурност всеки ще намери нещо за себе си. Предизвикателство, подходящо за началото на една нова обиколка около слънцето, нали?
storybeyond.com 