Българските вина може да не са превърнати в световна легенда като френските или италианските, например, но определено имат своите почитатели. Може би най-известният сред тях е легендарният министър-председател на Великобритания – сър Уинстън Чърчил. Легенди разказват за пълната му с червено мелнишко вино изба в имението му. Според историите останали в годините, Чърчил поръчвал всяка година по 500 литра широка мелнишка – сорт българско вино, който може да бъде намерен в Югозападна България.
Корените на лозарството и винарството по нашите земи са дълбоки, ако тръгнем да ги проследяваме ще стигнем до времето на траките. Именно те издигат гроздовата напитка на пиедестал, защото според тях упойващият ефект на виното е помагал на жреците да влязат в контакт с боговете. Неслучайно Дионисиевите дни, когато вакханки са танцували с малки сърпове в ръка в чест на виното, са заемали важна част от културата на траките.
През вековете производството на вино у нас бележи върхове и спадове, а днес от личен опит мога да кажа, че малко известно, но качествено българско вино успява да развълнува дори и претенциозен германски ценител. Историята днес е за един почти изгубен сорт българско вино, който впечатлява гостите у дома.
Преди няколко седмици, в един августовски следобед, съвсем неочаквано и ненадейно, се оказах с чаша вино в ръка от един почти изгубен сорт българско грозде. Всъщност историята започна няколко дни по-рано в градината на един прекрасен малък комплекс в село Кюлевча (близо до Шумен). Тогава ми сипаха за дегустация вино Гергана.
В този момент нямах ни най-малка представа, че Гергана е български бял винен сорт, получен при кръстосването на Димят и Мускат Отонел и че историята за създаването, изгубването му и повторното му откриване е прелюбопитна.
Малко след този следобед, съвсем случайно в сутринта на един от онези моменти, когато просто се чудиш как да си уплътниш остатъка от деня попаднах в малка винарна край Шумен – „Царев Брод“. А тук се оказва е единственото място в България, в което има лозе Гергана. Тук научих и историята на това вино.
Белият сорт грозде е получен през миналия век и по-точно през 1956та година в експерименталната база към аграрния институт в Пловдив. През 50те години сезоните са били далеч по-изразени и това е било предизвикателството пред развитието на сортовете и гроздобера. Така, чрез кръстоската на Мускат Oтонел, който е много рано зреещ сорт и Димят, екипът начело с професор Димитър Бабриков успява да създаде новия сорт Гергана. Така професор Бабриков се превръща в създателя на този сорт грозде.
Новият сорт чисто визуално много прилича на Димят и носи от вкусовите му характеристики, но носи и ароматният профил на Мускат. Така на теория новият сорт Гергана е почти перфектен, узрява в добро време от годината, има ароматен профил, приятна киселинна структура и е много устойчив.
Освен за типичните храни, с които сe пие класически бяло вино, като например, бяла риба, морски дарове, салата, различни постни предястия, Гергана може също да бъде подходящо за празничния обяд на Великден или Гергьовден вино. Смесването на сортове се оказва и много добро решение да бъде даден отговор на предизвикателствата, пред които климатичните промени поставят винопроизводителите. А Гергана носи в себе си идентичността на България, не само, заради името, а защото са малко вината, носещи нотка на джоджен във вкуса си.
Но да се върнем на сорта грозде Гергана. Оказва се, че собствениците на семейната винарна „Царев брот“ решават да възродят спомена за него. Самите те са имали лози, заради работата им в сортова държавна структура в района на Шумен, където е имало Гергана за полеви опити. След като от Аграрния университет в Пловдив са казали, че нямат посадъчен материал, впоследствие се допитват до Националния институт в Плевен и там също отговарят, че няма посадъчен материал. Собствениците на винарната успяват да съберат достатъчно резници от всички лози и асми, които те са разпространили в село Царев Брод през годините. Така сорта грозде е спасен и не остава единствено на хартия, в потъналите в прах дебели тефтери в някой български институт.
Много са интересните сортове български вина. А още по-хубаво е, когато някой запознат с тях ви разказа историята им на чаша хубаво вино. Това не е съвсем невъзможно в обозримо бъдеще. Благородно завиждам на тези от вас, които са в България, защото на 26. октомври е празникът на българското вино. Патронът на празника е не кой да е сорт, а Мавруд, който има история на около 4.000 години. По това време на много места е и гроздобера на Мавруд. Но освен легендарния български сорт, ще откриете и много други български вина, част от съкровищата по нашите земи.
storybeyond.com 