„Хората пътуват до далечни места, за да гледат захласнати такива по вид хора, каквито игнорират у дома“. В края на това лято с изненада осъзнах, че тази мисъл на философа и автор на XX. век Дагоберт Давид Рунес се отнася стряскащо и за мен. Зад това открие се крие история за едни вълшебни три дни в Северна България.
В един дъждовен и мрачен германски зимен ден у дома взехме решение, че при всяко пътуване до България искаме с 6-годишния ни син да посещаваме място, чрез което да открива повече за страната. Вярвам, че за дете родено в Германия само приказки няма да са достатъчни, а за да събудим интереса му към България , наложителни са и действия. Без много да му мисля запазих нощувки в Мадара, защото нито аз, нито съпругът ми, за детето е ясно, нито почти никой от семейството, приятелите и роднините ми е бил в земите на Първото българско царство.
И така в първите дни на август се оказахме в Мадара. Три места бяхме изписани в тефтера ми с обвързващото „задължително“ – Мадарския конник, Плиска и Велики Преслав.
Спирка първа в прашния августовски следобед беше Плиска. Нямаше как жегата да не е скрила обитателите на малкото градче, но за наш късмет две смели жени, въоръжени с шапки ни упътиха как да стигнем до руините. Паркираните коли пред разкопките бяха основно с регистрации от не толкова далечна Варна и не бяха много, което ме кара да мисля, че мястото не е особено посещавано, а определено макар времето тук да е оставило повече на въображението, отколкото на очите, ако се заровите малко в четене ще изпитате особено чувство.
Плиска е първата българска столица в продължение на 212 години. От създаването на българската държава през 681г. до 893 г., когато столицата е преместена във Велики Преслав. В живота си на столица Плиска преминава през няколко архитектурни периода. Първите българи са живеели в юрти на бивак, така както са живели в Азия. Бил е изграден вътрешен град, където е живял ханът и приближените му, а външната част обитавало обикновеното население. Следващият период е дървеният. Дворецът по онова време, също изграден от дърво, е известен като Крумовия дворец. Наречен е така, защото е опожарен, заедно със столицата по времето на управлението на Крум през 811 година от Никифор Геник. Следва историята с Върбишкия проход и чашата, направена от черепа на византийския император(която дали отговаря съвсем на реалността е плод на спор между историците, но това е друга тема). След опожаряването на Плиска градежът на столицата започва отново.
Така се стига до третия и същевременно най-впечатляващ период – каменният, който започва със строителството на хан Омуртаг, който остава на страниците на българската история като ханът строител. Той изгражда каменна стена, която огражда вътрешният град. Останките ѝ са открити и реставрирани. Изграден е и нов дворец, известен като Омуртаговата тронна палата, където са взимани най-важните решения за българската държава по това време. Хан Омуртаг изгражда и трета част на града, вписана вътре във втората – цитаделата, която е представлявала личното пространство на хана. Около целия град е имало тайни тунели и входници, които са водели до земите извън пределите на столицата.
В Плиска са се случили съдбоносни за българите събития – покръстването 864г. и приемането на учениците на Кирил и Методий 886г.
След първото събитие над Плиска започва строителството на един от най-големите храмове на Балканите –голямата Базилика в столицата Плиска. Богато украсена с мозайки и мраморни колони, Голямата базилика е катедралният храм на българската столица и най-големият християнски храм в Югоизточна Европа.
В Плиска ще откриете и още един символ, който дори присъства на личните ни карти, но като че ли е някак позабравен в праха на времето – розетата от Плиска. Тя е открита през 1961г. при археологически разкопки в Първата българска столица. Изработката на розетата и знаците, които тя съдържа и до днес са отворена загадка за учените. Розетата е датирана VII – IX век. Според една от първите интерпретации тя е конска муниция, на която е изписан надпис за принадлежност. Според други тя е магически знак на прабългарите, на който са отбелязани седем небесни тела – слънце, луна, Венера, Марс, Меркурий, Юпитер и Уран. Най-известният символ изобразен на розетата – знакът Дуло се приема за знак на владетелската династия. Но този знак не открит само в Плиска, а в Персия, Индия, Монголия и Волшка България, все територии свързани с древната българска история.
Седемте лъча на розетата могат да бъдат свързани освен със седемте небесни тела още със седемте дни от седмицата, седемте енргийни центъра или пък седемте чакри в човешкото тяло.
Разкопките на Плиска и енергията обществото да бъде убедено във важността им са дело на чех – Карел Шкорпил. Легенда за лековита вода и храм отвеждат чешкият археолог около мястото на Голямата Базилика. Първоначално се е смятало, че намерените останки са римска крепост, но Шкорпил доказва хипотезите, че руините са част от български град с едно красноречиво откритие – колона от времето на Хан Омуртаг, където е изписано за Плиска, домът на хана. Така работата на Шкорпил върху древните останки на Плиска се задълбочава, а душата му остава там. Желанието му е било да бъде погребан в Плиска.
Новият ден в тази част на България започна с историческа логичност. Следваща спирка – Велики Преслав. За да стигнем до втората българска столица ни бяха нужни 30 минути с кола от Мадара. Всъщност историята на Велики Преслав започва много преди градът да бъде превърнат в столица, вероятно в началото на IX.,по време на управлението на хан Крум или Омуртаг. Още по времето преди да бъде определен за столица Велики Преслав е бил добре укрепен град, като от него са били контролирани проходите на Стара планина и е служел за ханска резиденция. Като сочена за друга причина именно Преслав да бъде избран за столица на България е християнската традиция, която е съществувала по тези места още от късната Античност.
През 893 г. свиканият от княз Борис І събор обявява преместването на столицата от Плиска в Преслав и издига на престола Симеон (893-927). И така Велики Преслав се превръща във втората столица на Първото българско царство или наричана още перлата на Симеоновата България. Столица на време, отредено на културен подем, който дава основание на историците да нарекат този период Златен век на българската култура.
Най-впечатляващо за мен беше, когато дама от археологическия музей “Велики Преслав” ни отвори трезора, за да видим Преславското съкровище – от периода на българското средновековие (Златен век), датира около X. век Съкровището съдържа над 120 златни и позлатени украшения: златна диадема, огърлици, медальони с изящна обработка и какво ли още не. Изглеждат все едно са били съхранявани по най-високи стандартни, но съвсем не е така. Дамата от музея разказа, че когато в започнало опожаряването на Велики Преслав от византийците някой(вероятно близък от царското семейство) ги е скрил в пещта на вече опожарена къща. За да бъдат открити през 1978ма година от земеделци, обработващи земите си. На 11 април през 78ма година жени от района забивали пръчки и така оставяли белег за лози. Откривателката на съкровището е Марийка Вичева Чочева, тогава на 83 г., която се сдобива с достолепния прякор Марийка Златото.
На въпрос как може след десет века в земята накитите да изглеждат толкова запазени, жената от музея ни отговори, че това се дължи на високо качествения материал и обработката му, което говори много за Преславската школа. Има и още много неща, които да видите в музея. Вероятно ще има още повече, ако има кой да се интересува от откритията и да ги финансира, разбира се, защото както каза жената от музея:
“Трудно е. Даваме всичко от себе си, но без подобаващо за значението на тези земи финансиране е много трудно”.
Общото мнение е, че никой не знае, какво още се крие под земите на Първото българско царство.
За последна спирка избрахме Мадарския конник. Един от българските символи, за който всички знаем, но рядко някой е посещавал. Знаем за него вероятно защото се извисява на отвесна скала, а не е под земята, а както стана ясно, какво се крие под нея не интересува никого, най-малкото държавниците, заети с поредните седми избори за последните три години и невъзможността да съставят дори служебно правителство.
Не по-малко интересно от самия конник е и мястото, на което той се намира. Пътят започва от извора на нимфите в подножието на отвесните скали, следват две пещери, едната от тях – по-голямата според легендите е била тракийско светилище нимфеум, посветено на трите богини -на плодородието, на горите и на водите и именно заради това хората вярват, че водата, стичаща се по скалите е лековита. Походът продължава през малък скален параклис, водещ началото си някъде от времето на Второто българско царство и преминава през отвесните скали до върха им, където се намират останките от крепостта над Мадарския конник (гледката е невероятна), на слизане минахме през останки от езически светилища и римска вила. Спътници в тези часове ни бяха няколко групи туристи от Великобритания и Франция, както и български семейства с малки деца.
Ще завърша този текст с мисълта, с която го започнах в самото му начало – „Хората пътуват до далечни места, за да гледат захласнати такива по вид хора, каквито игнорират у дома“. Изводите оставям на вас.
storybeyond.com 