В земите на Гьоте отеква една от многото му крилати фрази – „Да живее свободата! Да живее виното!“ Всъщност тази мисъл е много подходяща за една определена част на Германия, която се смята и за едно от най-романтичните кътчета на Европа.
Мозел е река, която тече по земите на няколко държави – Франция, Люксембург и Германия. Първото ми пътуването по поречието на реката преди няколко години започваше от Германия и приключваше в Люксембург, за да отбележи една от най-смешните ми и безумни професионални истории, на която с приятели се смеем и до днешен, нo предвид извънредно неадекватния ѝ сюжет ще ѝ спестя увековечаването в писмен вариант. Та, извън сюжета на тази нелепица още тогава, докато виждах отвесните склонове с лозови насъждения край река Мозел нямаше как да не се информирам, още във влака, че именно по моя маршрут се прави едно от най-качествените бели вина в света, известно като Рейнски Ризлинг.
Ако свързвате Германия само с бира, коли, вурстове, брецели, а в последните седмици и с футбол, сте в голяма грешка. По скромното ми мнението, ако сте ценител на бяло вино, то Германия определено има какво да ви предложи.
Мозел е може би най-известният от 13те официални винени региона в Германия. Отвесните лозови насъждения рязко завършват в някоя семейна винарна, която изкушава да си купите Ризлинг. Леко и с ниско алкохолно съдържание бяло вино, което може да бъде сухо или пък много ароматно и притежава прекрасен баланс между киселинност и сладост.
Регионът е кръстен на едноименната река Мозел от сливането ѝ с Рейн до пътя ѝ до гермасно-френската и германо-люксембургската граница.
Още някъде около втори век римляните засаждат първите лозя край Мозел. Предвид богата история на региона, предполагам, че и множеството легендите са логично развитие. Ето и пример за една такава. След дълг и изморителен ден на работа по отвесните лозя край Мозел един от винопроизводителите завършва деня си в една от селските кръчми. В тази вечер пред него се явява змия със златна корона и му проговаря с човешки глас – „Не бой се, добри човече, няма да ти навредя. Не съм това което изглеждам, така че е в твоята власт аз и ти да бъдем щастливи“. Това, което човекът е трябвало да обещае, че ще направи е в същия час на следващия ден да се върне в кръчмата, да вземе от устата на змията връзка с ключове и да я последва накъдето и да отиде, но през целия път да не издава и звук. На другия ден мъжът бил в кръчмата по същото време, както и змията, която се появила с връзка с ключове в уста. В момента, в който змията подала ключовете на мъжа, той се уплашил и извикал. В този момент змията се превърнала в монахиня, която изкрещяла отчаяно и изчезнала. Винопроизводителят припаднал, а когато се светил нямало и помен от змията и монахинята. Но и до днес легендата разказва за съкровищата, заровени край лозята и пазени от змията с корона на главата.
В тези лозя се разхождахме със семейството ми в един горещ летен следобед. Хитро разказах прочетената история на шест годишния ми син още в колата. Така няколко часа търсихме съкровището и съм сигурна, че това, което намерихме беше то. Разходката ни приключи в центъра на старинно градче и естествено, без никаква изненада, всички винарни в неделя бяха затворени. Пред една от тях човек тъкмо се качваше в трактора си и за мой късмет се съгласи да ни отключи винарната. Човекът ни организира дегустации и ни изпрати широко усмихнати с кашонче вино.
A ето и още няколко факта за за германския Ризлинг. Най-скъпото вино във винената листа при отварянето на луксозния американски хотел Shamrock през 1949 година е именно германският Ризлинг. Германските вина не са изчезнали от менютата дори и в следвоенния период, което също си е красноречив аргумент за качество.
storybeyond.com 