Климатичните промени са тема, която няма как да остави някого безучастен. Мненията са полярни. От едната страна са тези, които вярват, че времето ни за ответни мерки изтича и природните катаклизми, и аномалии ще стават все по-чести, а от другата са тези, които смятат всичко това за глупости. Всички познаваме хора от втората група. Но моите познайници, невярващи в каузата за климатичните промени, неизменно използват едно изречение – „Като бях малък какви зими с какъв сняг имаше, а сега нищо.“
И тази зима снегът заваля, но в края на януари, а според много специалисти ще ставаме свидетели на следния феномен – по-малко сняг и по-кратки периоди, когато ще има валежи от сняг.
Отдавна темата ме вълнува, но интервю от тази седмица в „Шпигел“ с швейцарския журналист и автор Даниел Анкер ме накара да отделя няколко реда по темата и от мен. Свързваме Швейцария с рая за скиорите, но изглежда, че вече дори и там нещата не изглеждат розови. 40 процента от швейцарските ски зони вече не съществуват, като причините са комплексни – от климатичните промени до проблеми с финансирането. Разказът на Анкер започва с първия му тур за тази година – над родния му град Берн е имало писта и ски училище, но вече не. Опитният планинар споделя мнението на водещи специалисти от Западна Европа, че снежната граница се повишава и скоро на височина под 1500. метра постоянно сняг през зимата може и да няма.
Не само в Швейцария нещата стоят по този начин. В много страни в Европа, работещите в сферата на зимния туризъм започват да работят върху алтернативи, защото малцина вярват, че зимите ще бъдат като тези някога, поне що се отнася до снега. Промените са свързани с формиране на дейности, които могат да се извършват независимо от сезона и така местата, които се свързват само със зимен туризъм да бъдат привлекателни целогодишно. Мнозина виждат в това единствен начин за оцеляване.
Липсата на сняг има още един ъгъл – дивите животни. Прогнозите на експерти са, че някои от тях ще започнат да мигрират на север, където все още сняг има. Други ще се изкачат по-високо в планините, където шансът им за оцеляване е по-голям. За други обаче всичко това ще е пагубно. Учени дори забелязват промени в поведението на вид зайци, които променят цвета на козината си в бяла през зимата. Те спират да го правят, заради липсата на сняг и все по-кратките периоди, в които го има. Защото ако продължат да променят цвета на козината си, когато всичко около тях е зелено или кафяво, се превръщат в лесна плячка. Проблем за природата е и изкуствения сняг, който все по-често се използва като алтернатива, защото качеството му далеч не е като това на естествения.
Но да се върнем на другите алтернативи, тези на заетите в зимните курорти. Примерът в Западна Европа показва работата по нови концепции. Като например различни туристически пътеки, маршрути за колела, отваряне на зали със стени за катерене, ресурси в кулинарен и културен туризъм, паркове, предлагащи различни екстремни преживявания. Всичко това е свързано с милионни инвестиции, но според мнозина това е пътя към следващите години, защото вярват, че снежни зими ще има, но ще бъдат много по-редки.
Изглежда, че изречението повтаряно от невярващите в климатичните промени „Като бях малък какви зими с какъв сняг имаше, а сега нищо.“, ще продължава да бъде актуално.
storybeyond.com 