Още на излизане от изхода на летището в Маями ме удари гореща вълна. Признавам си, че след хладното декемврийско утро в Европа, което преживях само преди няколко часа, нямах нищо против. Тропически рай, слънце и плажове. Признавам, че дотук се изчерпваха всичките ми очаквания за Флорида. Противно на навиците ми, преди пътуване да се подготвя, този път не си купих дори пътеводител.
А и щеше да бъде грешка. Извън клишето Маями предлага много отвъд традиционното забавление, зависи от всеки върху какво иска да се фокусира. В моя случай май си беше предначертано. 10 дни прекарах на тиха уличка в Маями Бийч, на 5 минути пеша от плажа. Слях се с кубинците, населили тази част на града. Информация за всичко важно за бита ми (като какво трябва да пазарувам, за какво се налага особено да внимавам и как да се грижа за детето ми) получавах от Анита. Усмихната перуанка, живееща от 30 години в САЩ и не знаеща повече от три думи на английски. За моя радост разбираше моя испанския, който изрових от някое дълбоко чекмедже в мозъка ми. Но за Анита и местните амигос ще стане дума и по-нататък.
12 часа ни бяха нужни, за да изминем разстоянието с директен полет от Мюнхен до Маями. Голямото пътуване продължи с още час и половина редене на опашка за паспортна проверка. Летището в Маями ми напомни много на това в Мадрид. Не само, защото и двете са международни и традиционно натоварени летища. А защото и двете са вратата на Латинска Америка към Европа, и съответно към САЩ. В този смисъл, водена от клише и личен опит, придържах дамската си чанта с особено усърдие. След кратко пътуване до Маями Бийч и апартамента, в който щях да се настаня ми стана ясно, че повече ще използвам испански, отколкото английски. Както и че ще се сблъскам с една малка Куба, живееща в сърцето на американското сити.
В годините след 1959та година и революцията на Фидел Кастро много кубинци емигрират във Флорида. С времето там се оформя Малката Хавана, а сърцето й пулсира на така наречената Осма улица.
Не ми трябваше много време да осъзная от моята тиха, само сутрин улица в другия край на града, че нещото върху, което ще се фокусирам са кубинците в Маями. Ако попаднете там лесно ще ги разпознаете, не само, защото не говорят английски. Избрах да вървя пеша от центъра на града до Осма улица. Признавам, че в декемврийската обедна жега, не е най-мъдрото решение, спестете си го. Но пък, от друга страна, е единственият начин да преживеете кубинския квартал извън Осма улица. Той е шарен, със силна музика, хора, които за пет минути ще открият поне три теми, по които да се скарат и аромат от изпрани килими с евтин сапун. Признавам, че това ми даде усещане за уют и ми напомни за някои части на моята мила София.
След като минете през ненапудреното лице на кубинския квартал, няма как да не разпознаете Осма улица. Тя е една малка Куба. Такава, каквото трябва да я видят туристите. Музика, пури и според мнозина най-красивите автомобили на XX.век – съветската „Чайка“.
Но за мен сърцето на Осма улица пулсира в едно малко паркче. То се намира на един ъгъл и на пръв поглед е невзрачно, но тук се срещат всички напуснали Куба, за да играят домино и на не на шега да се скарат така, сякаш повече никога няма да си проговорят. Но утре пак ще са на масите за домино, за да се скарат отново и сдобрят. Признавам си, че до този момент не знаех, че именно доминото е националният спорт на Куба. А домино ефекта хвана и мен в капана си. От Осма улица си тръгнах с ръчно изрисувано домино, което все още с удоволствие отварям в безкрайните дъждовни германски следобеди.
И като стана дума за домино, то беше повода за друга интересна среща. Връщайки се от магазина към мястото, в което бяхме отседнали в един от дните ми в Маями ме заговори възрастен кубинец. Още в третата дума забеляза акцента ми и разбра, че не съм латиноамериканка или испанка. С досада си помислих, че дълго ще трябва да му обяснявам къде се намира България и колко е интересна страната ни. За моя изненада не само, че не се наложи, ами щеше и да бъде крайно неуместно. Човекът беше съвсем наясно. Имал е множество приятели българи в Куба и даже е посещавал София. Беше крайно разочарован, че мавзолея на Георги Димитров вече го няма и че надали ще види отново София, където „дамите заслужавали особено внимание“. Поне това можех да го уверя, че си е останало постарому, като му спестих подробностите за превърнала се в класика разкрасяваща хирургия.
През цялото време в Маями се чувствах уютно сред „местните“ местни. В крайна сметка имаме общи черти с кубинците. Но най-големият шок за мен донесе Бъдни вечер, която по-шумна никога не е била. Фойерверки, маси по тротоарите, танци до малките часове и нищо общо с нашето европейско уединение.
Разбира се, Маями е многолик мегаполис и забавленията и атракциите, които предлага могат да бъдат усетени само с дълъг престой. Благодарение на часовата разлика успях да се порадвам на няколко изгрева на плажа в града, а това си беше и доста масово събитие, защото много местни и туристи са го превърнали в практика. Няма да запълвам този текст със забележителностите на града, защото лесно може да ги намерите. За мен неговият чар е извън тях, по малките и тесни улички, къдeто живее огромната кубинска общност, по широките булеварди, в чиито лъскави сгради живеят американците и в целия този микс на култури, който прави света малък. Ако отидете в Маями отделете ден просто да се пошляете. Този съвет ми даде перуанката Анита и се оказа доста печеливш.
storybeyond.com 