Истории от Токио

О

лимпийските игри в Токио приключиха преди точно три седмици, но оставиха ярка диря след себе си. Не само, защото са първите игри, които се проведоха под сянката на Корона вируса.

В информационния поток вече присъстват съвършено различни новини от тези, които достигаха до всички точки на света от Токио. Гласът на лекарите и специалистите стават все по-силни след всеки изминал летен ден, карайки ни да се замислим върху новата вълна на вируса, която ни очаква. От Афганистан ни достигат ужасяващи картини на хора, които затъват в бездната на отчаянието и шанса им да се измъкнат от територията, завладяна от талибаните с всеки изминал ден става все по-минимален.

На този фон този текст е закъснял, но се радвам, че го пиша именно сега. Защото ме връща към дните, когато с нетърпение очаквахме новинарски емисии. За нас българите тези Олимпийски игри донесоха радост и гордост, заради момичета работили години наред, за да ни подарят тези емоции. В тези игри обаче не липсваха и човешки истории, които си заслужава да бъдат разказни, поне още веднъж.

Кристина Тимановская,  за която път обратно към Беларус няма

Историята на лекоатлетката от Беларус няма нищо общо със спорта, въпреки че се случи на Олимпийските игри в Токио. Това е история за изразеното мнение и за местата, на които това може да донесе не просто негативи, а опасност. Тимановская обърна вниманието на света отново към Беларус и режима там.

Лекоатлетката е специалист на бягания 100. и 200. метра. На Олимпиадата 24-годишната жена е трябвало да участва в щафетата на 4×400, след като стана ясно, че някои нейни съотборници не могат да се състезават. Лекоатлетката се оплака в социалните мрежи от решението на треньорите, което накара младата жена да се страхува от прибирането си в Беларус. Спортистката се намира в Полша и не е ясно дали път за нея към родината й обратно някога ще има.

В интервю за германското издание „ Ди Цайт“ Тимановская  признава, че да критизира олимпийския щаб на Беларус под въздействие на емоции не е било най-правилното решение, но случилото се с нея е ясен пример, какво се случва с хората, избрали да изразят свободно мнение. Тимановская признава още, че е очаквала като се прибере в Беларус да бъде изключена от националния отбор или да се наложи да плати глоба. В телефонен разговор обаче, баба й я е убедила да не се връща в родината си. Защото там я чака затвор или лудница. Лекоатлетката провежда разговора на път за летището преди да отлети от Токио за Минск. Там вместо да се оправи към гейта, тя избира да търси помощ от местната полицията.

Въпреки че, Тимановская отрича да има общо с политиката, на Олимпиадата в Токио тя не показа своя спринт и спортните си качества, а даде на света недвусмислен пример как един необвързан политически гражданин на Беларус може да се превърне в национален враг на режима там. Заради едно „решение предизвикано под въздействието на емоцията.“. Сега лекоатлетката се намира в Полша, където ще опита да продължи спортната си кариера. Признава, че е избрала именно Полша, въпреки останалите предложения, заради близостта до Беларус. Надява се така, семейството й да може да я посещава. Надява се още с близките й всичко да е наред и нейното решение да не повлияе на живота им, защото в нейната родина всичко е възможно. Сега за Тимановская остава само надеждата един ден да може да се върне в свободен, по нейните думи,  Беларус.

Златният медал, който донесе двойно щастие

Италианецът Джанмарко Тамбери и катарецът Мутаз Баршим написаха не само олимпийска история в Токио, но показаха и на целия свят как приятелството може да бъде поставено пред славата. На състезанието в скока на височина атлетите преодоляха всички височини от първия път, а в най-добрия си опит показаха еднакъв резултат. Вместо да продължат състезанието до победата на един от тях, двамата приятели решават просто да се изкачат заедно на най-високото стъпало на олимпийската стълбичка.

С думите на катареца Баршим „Приятелю, нека напишем история“ двамата приятели показват на света, как клишето, че „споделената радост е двойна радост“ важи с пълна сила. От десет години двамата атлети са конкуренти, а извън спортната зала и най–добри приятели. Признават, че шанса да разделят медала един с друг е било най–хубавото, което е можело да им се случи. Двамата са имали сходен път през годините борба за олимпийското злато и много добре знаят, колко тежи то. Атлетите са получили еднакви травми по пътя към успеха. Признават, че именно това е повлияло на решението им да разделят златото, защото всеки един от тях познава до болка пътя на другия. И така въпреки безспорния си спортен успех в Токио, двамата остават в историята по-скоро с урока, който оставиха след себе си на пистата.

Изстраданият сребърен медал, целящ да спаси детски живот

Мария Андрейчик – това е името на сребърната медалистка в хвърлянето на копие от Олимпийските игри в Токио. Медал, зад който само Мария знае, колко болка страдание и вяра стоят.

На Олимпйскикте игри в Рио преди пет години тя завърши на четвърто място. Няколко месеца по-късно бе диагностицирана с рак на костите. След дълго и мъчително възстановяване Андрейчик не просто се върна на олимпийската сцена, а подобри и собственото си постижение.  25–годишната спортистка се раздели с дългоочакваното отличие малко след финала на Олимпиадата.

Андрейчик прочита в интернет за тежкото положение, в което се намира 8-месечният Милош, който се нуждае от животоспасяваща операция в Щатите, за да оцелее. Колебанието в полякинята не просто не трае дълго, такова няма. Тя продава на аукцион  медала си и по този начин осигурява половината от нужната сума. Разказва в Инстаграм за кампанията, като по този начин я популяризира. Парите за малкия Милуш са събрани, а голяма полска верига супермаркети купува сребърния медал на Мария. От управата му решават, че мястото на медала е при Андрейчик.

Още много истории останаха след Олипйските игри в Токио. Истории, които доказват, че да си голям спортист трябва да бъдеш голям човек. Параолимпийските игри вече започнаха и едно от малките сигурни неща в този несигурен свят е, че и те няма как да не оставят доза вдъхновение след себе си.