На природата с любов

Лятото на 2021ва година ни донесе борба. Не само тази, която очаквахме – срещу пандемията, но и голяма битка с видим враг – природните стихии. Прекарах част от това лято в Западна и част в Южна Европа. На запад с невиждана сила удари водата, помете всичко по пътя си, отне човешки животи, за миг разруши домове и превърна трупаното с години в тиня. Няколко седмици по-късно картината се пренесе на юг, но този път адът беше огнен. Една от световните информационни агенции публикува снимка на гръцкия фотограф Петрос Карадиджас. На нея се вижда небето над статуята на Посейдон, богът на морето, в което са отразени цветовете на огнената стихия, под която мащабът на трагедията е огромен. А богът гледа невъзмутимо напред към морето, сякаш вече и той не може да ни помогне.

Природните катастрофи накараха не само политиците да заговорят фокусирано около климатичните промени, но и обикновените хора. Според мащабен доклад на ООН за изменението на климата ситуацията е не просто тревожна, но ако действията не побързат ни очакват все по-чести природни бедствия.

Случващото се не бива просто да ни накара да почукаме на дърво и да продължим с ежедневието си, но трябва да ни накара да се замислим. За природата и начинът, по който живеем с нея. Затова си поговорихме с Ели Качаунова. Ели е биолог и повече от 30 години работи в българските планини.

… за разликата между любовта към природата и грижата към нея.

„За всяка общност е важно мястото на което живее да задоволява нейните потребности. При човека, потребностите са превърнати в култ. Живите организми използват необходимите им неща от живата и неживата природа за да се хранят, развиват, размножават и да оцелеят. При човекът тези основни нужди са задоволени, даже презадоволени, щом изхвърляме храна. И в потребности са се превърнали неща свързани с комфорта и лукса. Тук изключваме, разбира се живеещите сред природата племенни общности, както и бедните, и бедстващи хора.

Трябва всички да свикнем с мисълта, че природните ресурси не ни принадлежат по право, а те си имат цена. Цената не е във валута, а в качеството на живота, който можем да получим сега и в бъдеще, когато сме изчерпали или унищожили „апетитни“ природни благини. Факт е, че колкото повече информация циркулира в общественото пространство, толкова повече факти стигат до хората. Голяма част от тях са неточни или неверни. Няма как винаги да можем да отсеем правилното. От друга страна, голяма част от информацията минава и заминава, защото е под форма, която „точно мен това не ме касае“. И затова е необходимо непрекъснато облъчване с правилна и точно подадена диференцирана информация за природата. Така че всеки да намери своето място в ползването на благини и да осъзнае че трябва да „плати“ за тях. Да се отблагодари не само с обич, а с конкретна грижа – дейност.

И това е просто – купувам колкото ще изям, ценя водата и затварям кранчето, изхвърлям разделно, не ползвам еднократни пластмасови опаковки. Не оставям сред природата нищо, което не й принадлежи. Искаме много, но трябва и да връщаме.

Само че „искам“ е много по-силно от „трябва“. В този смисъл, гласът на природозащитниците наистина стана по-силен, от огромната работа по писане и разгласяване на „за“ и „против“ ползването на природни ресурси, и увреждането или урбанизирането на природни територии. Това е нещо, което никога не трябва да спира. Както децата порастват и изискват непрекъснати грижи и обучение, освен обичта, така и цялото общество расте и има нужда от непрекъснати грижи и обучение, освен обичта към живота и природата. Обичта е емоция, а грижата отговорност.“, смята Ели.

„И гледаме се дълго с планината, а помежду ни никаква досада.“ – Ли Бо

За Ели планината е дом, но и един безкраен въпрос –  как „живее“ тя. Отговорът е пътешествие, което преминава не само през много географски точки, но и през срещи с хора, чиито дом е като този на Ели – планината. Изкуших се да я попитам за любимите й кътчета в България и отговора не ме учуди. На първо място поставя Пирин -планина, в която вярвам, че още мнозина са влюбени.

„Попаднах в Банско през една ледена зима – 20 С. Докато се движехме, с 4 годишния ми син сред отрупаните със сняг мури, в притихналата гора, чувахме само поскръцването на заледените клони и сърцата ни тупкаха развълнувани. И се влюбих, затова се върнах отново, но вече за да работя. Човек винаги търси близост с любимите.“

Следва Троянския Балкан и Предбалкан.

„Тук за пръв път се случи невъзможното за мен – да объркам насред билото северния с южния склон. Вярно в мъгла, но след почти 1 час лутане успях да открия колегите си, които не мърдаха от мястото където сме се разделили, за да не се изгубим съвсем, вярвайки че ще се върна. Благодаря! Върнах се и то само защото в пристъп на умора прилегнах към склона, който мислех за южен, той се оказа с треви, които растат на северен склон.

Но в Троянския балкан ме връщат много неща. Тук за пръв път бях наполовина в северна и наполовина в южна България. На билото с  лице към запад, с разперени встрани ръце – лявата ми ръка беше на юг, а дясната я нямаше, изцяло скрита в гъстата мъгла която пълзеше по северния склон и се обръщаше като гребен на вълна отново на север.“

За Ели любими остават най-северните 15 км и най-южните 15 км от Черноморието ни, все още не погълнати от ненаситните машини, изливащи сив бетон.

Но нека се върнем отново към началото на този текст. Вече е не просто важно да живеем осъзнато, това се превръща в жизнено важно. За нас самите. Важно е да възпитаме и децата ни по този начин, защото те са следващите обитатели на нашия дом наречен Земя. Тук Ели има за нас и практически съвет как да го направим  – oтговорът е в новия проект на „Музейко“ и програмата „Професия под лупа“  .

„В детския научен център „Музейко“ децата се запознават и докосват до науката с игра. Тук се събуждат всички сетива, което прави преживяването много емоционално, а наученото пълноценно и лесно. Програмата „Професия под лупа“ е моя мечта, която успях да реализирам в Музейко. Всеки месец по един ден, децата ще могат да влизат в ролята на различен учен. Това се случва в различни формати, но тематично свързани с професията. Така за един ден могат да бъдат орнитолози. След месец за един ден ще се превърнат в океанолози и т.н. Ще влязат в работилница, в която научната информация се поднася по лесен, интерактивен начин и сами изработват нещо, което онагледява информацията и ще ги връща отново към съдържанието.

В отворената лаборатория сами ще направят наблюдения и експерименти, за да опишат важни научни факти. В забавна научна демонстрация, ще видят ефектно онагледен и обяснен интересен научен факт. Ще могат да премерят сили като многознайковци във викторина – куиз за време, а също така ще могат да направят собствена кратка тематична анимация. В отворената арт зона също има какво да се научи. А венецът на деня е срещата с учен в съответната област. Там могат да научат как се става…. голям или да изберат своята бъдеща професия.“

Ако искате да научите повече за проекта или да продължите срещата с Ели, защото съм сигурна, че тази тук не ви е стигнала, предлагам да отворите страницата на „Музейко“