Южна Корея – най-модерната демокрация в Азия, икономика, която е част четирите Азиатски тигъра, най-ранните артефакти, открити на територията на тази страна датират от 8.000 години пр.н.е.. 92% от територията на държавата са урбанизирани, а половината от населението живее в огромни небостъргачи в района на столицата Сеул. Когато говорим за мегаполиси от ранга на Сеул си представяме презастроени и замърсени градове. Случаят със столицата на Южна Корея не е такъв. Сеул е седмият най-екологичен град в света. До Южна Корея ще отидем с Рали, която прекарва няколко месеца в азиатската държава. Сигурна е в едно, че отново ще се върне там.
„Срещата ми с Южна Корея беше „донякъде” случайна, ако въобще съществуват случайности. Когато кандидатствах, в училище вече бях изучавала няколко езика – английски, руски, немски и френски. Много исках да науча някой по-екзотичен език и реших, че ще кандидатствам Японистика, Кореистика или Китаистика. На първо класиране ме приеха Унгарска филология, но за мое щастие имах търпението да изчакам до второ класиране и да ме приемат Кореистика. Бях изключително щастлива, защото бях кандидатствала само на едно място, само с един изпит и това беше единствената ми възможност да уча източен език.
Винаги съм обичала Изтока като въплъщение на мъдрост, хармония, състрадание и вътрешен мир. Много исках да се докосна до тази така далечна и непозната за нас култура и да науча повече за хората, които живеят там, но се страхувах да замина толкова далеч от България. Затова реалната ми среща с Южна Корея се осъществи през февруари 2012 година, когато бях последна година в университета. Успях да замина заедно с двама мои колеги по програма за студентски обмен към Университета за чужди езици „Ханкук”.“
Първата среща на Рали с Южна Корея е ароматна, а страната се настанява за трайно в сърцето й.
„Още си спомням онзи студен зимен ден, в който кацнах на летището в Инчхон, миризмата на чесън (да, не се шегувам, корейците обичат много чесън :D) и онези усмихнати лица, които ни посрещнаха, за да ни заведат до общежитието. На въпроса с какво корейците са по-различни от нас, бих казала… с тази нежност и деликатност, която носят в душата си. Могат да бъдат директни, но по техния си мек и внимателен начин. Затова е леко и да се общува с тях, макар че не отварят толкова лесно сърцата си за чужденците, но пък направят ли го, това може да доведе до създаването на едно красиво приятелство.“
Рали прекарва един семестър в Южна Корея, от края на февруари до началото на юли. Пътуващите към тази далечна страна казват, че който е поел по пътя натам между ноември и март трябва да напълни куфара си с топли дрехи. Заради студените течения, идващи от Сибир температурите може да паднат до -20 градуса. Рали, преживява и пролетта в това кътче на света. Според пътешественици събуждането на природата през пролетта в Южна Корея е красота, която рядко може да се види. Според Рали не по-малко докосващ от пролетта е и народът по тези земи.
„Южна Корея е силно конфуцианска държава. Конфуцианството е било официална религия на страната по времето на династия Чосон (14-19 век) и макар в днешно време да доминират будизмът и християнството, философията на конфуцианството е силно залегнала в корейската култура. В основата му стои дългът към другите и саможертвата в името на общото благо. Според Конфуций, ако всеки заеме правилна позиция в общество, то то ще функционира добре. Поради тази причината корейците са изцяло отдадени на всяко нещо, с което се захванат, защото смятат, че това е отговорност, която поемат пред рода, който трябва да живее векове, а не само пред собствения си щастлив живот в рамките на 50-60 години. „Аз” остава на заден план за сметка на „Ние”. Има нещо красиво в тази отдаденост. Кара ни да се замислим, че сме част от нещо много по-голямо и че всички сме свързани по един или друг начин.“
В Южна Корея традициите, които носи вчера и модернизацията на утрешния ден не са изключващи се сами по себе си понятия. Те вървят ръка за ръка. Страната е дом на високите технологии, изкуство и култура.
„Според статистика от 2012 година Южна Корея е на 12-то място в света по БВП на глава от населението. Страната се развива с изключително бързи темпове, но тъй като корейците ревностно опазват традициите си, засега няма опасност традиционното да бъде заличено от модерното. Столицата на Корея Сеул е един добър пример за това как традиционното прелива в модерното и обратното. Например често срещана гледка е къща в традиционен стил, а в близост извисяващ се небостъргач. Също така останах много впечатлена от отношението на корейците към природата. От древността съществува традиция университетите да се изграждат в непосредствена близост до природата, за да може студентите да имат благоприятни условия за обучение. Университетът, в който учих, също се намираше близо до един хълм и това ми създаваше топло чувство на уют в този огромен мегаполис. Освен това съм чувала, че могат да затворят определен участък от природен парк за 10 години, за да дадат възможност на екосистемата да се възстанови след човешката намеса.“
Не само страната Южна Корея остава завинаги в сърцето на Рали, а и едно южнокорейско момиче, което пък предприема пътешествие към далечната за нея България.
„За мен това беше едно от най-вълнуващите приключения в живота ми! Срещнах изключително интересни и ценни хора от цял свят, в курса по корейски език, кръжока по китара, както и други българи, които живеят в Сеул, но срещата, която ще остане завинаги в сърцето ми, е тази с приятелката ми Ън-гьол. Имах чувството, че сякаш се познаваме от преди и много бързо се сближихме. Тя беше по-различна от останалите корейци с това, че беше по-отворена към чужди култури и не се притесняваше да общува с хора с различни порядки, а напротив, искаше да ги опознае по-добре, така както аз бях любопитна да опозная корейците. От друга страна бих могла да кажа, че тя е въплъщение на Южна Корея със своята нежна и чувствителна фина душа. И до ден днешен поддържаме връзка и дори изненадващо ми беше на гости в България преди няколко години. Надявам се, че скоро и аз ще имам възможност да я посетя. Има хора, които познаваш от години, а не ги чувстваш така близки и други, с които се срещаш и имаш чувството, че ги познаваш от цяла вечност. Ън-гьол е от вторите.“
storybeyond.com 