Темата за последната година не е любима на никого. Въпреки че постоянно говорим колко ни е омръзнало, вирусът не преобладава само в медиите, а и в личните ни разговори. Дори и когато се чуем с приятел, с когото не сме говорили отдавна, темата отново е КОВИД, рестрикции, ваксини. Чувала съм толкова много обвинения към медиите, че не спират да ни заливат с информация за пандемията. Въпреки че, много хора твърдят, че данните им идват в повече те самите са фокусирани дори и в личните си срещи, и разговори върху темата за кризата, пристигнала неканена в живота ни.
Преди няколко дни имах възможността да погледна под друг ъгъл последните 14. месеца. Успях, макар и онлайн да участвам на среща с един от водещите социолози в Германия проф. д-р Армин Нассехи. С него поговорихме за първата криза в човешката история, която представлява едно самонаблюдение на обществото. Ковид не е просто вирус, тази криза е дигитална.
Ако върнем лентата назад през XX век, темата за епидемии не е непозната. През 60-те години на миналия век света преживява Хонконгския грип. Признавам, че познанията ми за тази зараза са съвсем повърхностни, което потвърждава думите на професор Нассехи, че не е останала в колективната памет на обществото. Епидемията през 1968 г. отнема живота на милион души по света. Спомени на френския специалист по инфектология Пиер Деламоника през 2005 г. са публикувани във френския вестник „Либерасион“ – „Носеха хората на носилки, а състоянието им беше катастрофално. Изглеждаха посивели и умираха от кръвоизливи в белите дробове. Грипът засягаше всички възрастови групи: от 20-годишните до най-възрастните. “
Ако върнем лентата пък още по-назад, преди век, ще се сблъскаме с испанския грип. Епидемия, която със своите три вълни отнема живота на между 50 и 100 милиона души. В края на Първата световна война тя се разпространила мълниеносно първо сред войниците, а после заедно с тях поема и по пътищата на света. А според професор Нассехи e спорно, доколко и тази катастрофа остава трайно в съзнанието на обществото.
„Ако погледнем към испанския грип преди сто години имаме повече жертви, отколкото през Първата световна война и въпреки това, дали тази пандемия е останала в колективната памет на обществото е спорен. Въпреки че, тогава починалите са били повече млади хора. Тук трябва да си зададем въпроса , кои фактори определят дали подобни събития ще бъдат запомнени или не? Аз съм почти сигурен, че кризата, която преживяваме в момента ще се помни дълго и причините са няколко. Като една от тях е, че до момента не сме преживявали криза, която да се самонаблюдава по подобен начин. Трябва да си представим, че когато е върлувала епидемията от испански грип преди век не е имало интернет, не е имало телевизии, които са предавали на живо. Тогава е траело 7-8 дни, за да се получи информация вътре в Европа и до две седмици, за да получиш информация от света. Ресурсът информация дава един съвсем различен поглед върху ситуацията. А днес, дори и със само един случай на заболял с Корона вирус в Европа, бе даден знака за предстоящата пандемия, спомнете си януари миналата година. Това е една съвсем друга ситуация. Ние преживяваме един мониторинг на живо. Ние всички ставаме сутрин и поглеждаме какви са цифрите за последното денонощие на нашите телефони.“
Живеем във време, в което информацията е само на клик разстояние. Всеки избира сам от какви източници да се информира. Не са малко тези, които като извор на своята информираност използват различни социални мрежи като фейсбук, например. Всеки дори може сам да бъде автор на новина в същите тези социални мрежи. Конспиративните теории процъфтяват, а информацията ни залива отвсякъде като бурно море. Ясно е, че вирусът ще отмине или ще се научим да живеем с него. Но каква следа ще остави тази дигитална пандемия в обществото? Това е въпрос, на който още много дълго време ще търсим отговор.
storybeyond.com 