Изкуството да общуваш

Миналата 2020та година безспорно беше странна. Поне на този етап 2021ва не показва да е по-различна. Следващият разказ е подчинен на вируса, но в никакъв случай няма да е меланхоличен. Да, това е история за ежедневието по време на пандемия. В нея обаче слънцето наднича между палмови клонки и в далечината се чува Атлантическия океан.

В последните месеци все по-често чета статии, че изолации се отразява негативно на децата и на родителите им. Всеки с малко дете вкъщи знае, колко е трудно да се организират занимания, които да забавляват малчуганите повече от минута и половина, а когато всичко освен супермаркетите е затворено и навън е арктически студ, задачата става  съвсем непосилна. И така ден след ден.

Действието на историята днес започва на 15ти март 2020та година. Наталия, Карстен и синът им Александър се събуждат в дома си в Дюселдорф. Денят е почти обикновен. Това „почти“ включва затваряне на абсолютно всичко, освен магазините за първа необходимост. И така, двамата трябва да работят от вкъщи, като в същото време трябва да разделят и грижите за детето, защото и детските градини са затворени. Родителите им са далеч, така че помощ не идва от никъде. Надеждата, че лятото ще ни накара да се сбогуваме с вируса не се оправдава и след кратка глътка въздух след първия локдаун, в Германия, следва втори.

Втората вълна е дори още по-тежка, защото дъждът и студът отнемат удоволствието от разходките навън. Това кара Наталия и Карстен в една декемврийска сутрин да се отправят към кварталното туристическо бюро. Посетителите учудват собственика, защото те са първите, които отварят вратата на работното му място от месеци. Пред семейството няма много опции, районите с ниска заболеваемост са Канарските и Азорските острови, както и о. Мадейра. Изборът е Фуертевентура – най-южният от Канарските острови. И така, с  превърналия се в ценност, колкото международен паспорт негативен  PCR тест, Наталия, Карстен и Алекс се отправят към летището на Дюселдорф.

Островът, послужил за декор за заснемането на два епизода от сагата „Междузвездни войни“ също се е променил вследствие на пандемията. Тълпите туристи са намалели,  маските са задължителни дори и навън, а контрола за запазване на правилата е стриктен. Още при пристигането си в хотела Наталия и Карстен не получават стандартната напитка за добре дошли, а термометър в ухото.

За семейството обаче най-интересно е как КОВИД-19 е променил хората. Всички в хотела им се превръщат в едно голямо семейство и всеки има нужда общува с другия. Ако трябва да сме честни много често, когато заминем на почивка искаме да изключим. Избягваме общуването с непознати под презумпцията, че искаме да поспим, да се насладим на мига и просто да си починем. Така изпускаме интересни срещи, които надали отново ще се изпречат на пътя ни. През последните години забравихме, как точно се случва общуването лице в лице. И дори, когато сме с някого физически, по навик, посягаме към телефона си и натискаме иконката на някоя социална мрежа. Именно това КОВИД-19 е променил. Жаждата за истинска, а не просто повърхностна комуникация и искрен интерес към отсрещната, непозната страна. Промяна, което искрено се надявам, че няма да бъде забравена, когато всичко това свърши. Освен жаждата за комуникация, неосъзнато се появява и силното желанието да се насладиш на жива музика или на някакво културно събитие, например. Наталия и Карстен са имали възможност да го направят на острова. И признават, че е са наслаждавали на всяка подобна вечер много по-осъзнато, отколкото преди да настъпи времето на пандемията.

И така, почивката за семейството от седмица се превръща в месец. Ако сте родители с малки деца следващата информация е точно за вас. За почивката си във Фуертевентура Наталия и Карстен са избрали клуб Алдиана, който е единственият хотел на острова, който предлага детски клуб от 9 до 21 часа.

Във Фуертевентура Наталия и Карстен имат възможността да работят, докато Алекс търси съкровища в клуба или просто събира слънце на географската ширина на „Тропика на рака“. Семейството успява да се изплъзне от клопката, пред която вирусът поставя родители и деца. Работа от вкъщи с дигитални конференции и целодневни грижи за дете у дома.

Разбира се, вирусът не е променил само хората, но и мястото. Пустите улички в съседните села също напомнят за отпечатъка, който пандемията оставя. Зад стените на  празните хотели и магазини се крият съдбите на хората, за които тази криза се превърна във въпрос на оцеляване.

Но въпреки всичко, позитивната страна на това, което се случва е, че ако този вирус ни накара да се научим да общуваме отново, то това си е заслужавало. Когато пристигнем на почивка да хвърлим телефона някъде дълбоко в куфара и да започнем да се интересуваме. За хората около нас и мястото, на което се намираме. Със сигурност, когато почивката свърши и отново закопчавате предпазния колан в самолета ще се замислите, че се прибирате у дома с нещо много по-ценно от няколко снимки в социалните мрежи. Като Наталия, Карстен и Алекс.