Когато попаднеш от южната част на Крит в северната, буквално имаш усещането, че си сменил дестинацията. Нашият път мина през планината, която, определено, ви препоръчвам, ако имате желание за няколко дни да се сбогувате с морето.
И така, бяха нужни по-малко от два часа, за да сменим тесните и прашни южни пътища с широки и натоварени магистрали.
Точката, към която се бяхме отправили беше Ханя – вторият по големина град на острова, изграден върху руините на античния Кидония. Градът е магнит за туристите и макар да предпочитам по-диви места, Ханя определено си заслужава. Препоръчвам ви ако решите да посетите Крит, да си отделите поне 3-4 дни за Ханя, защото времето там лети. Тесните улички на стария град са пълни със стотици ресторанти и магазини за ръчно изработени сувенири. Наехме хотел на крайбрежната алея, за да може да сме максимално близо до туристическата част.
Една от вечерите се увлякохме и навлязохме в един от старите квартали. Нощта беше много гореща, а къщите бяха толкова слепени една до друга, че жегата ми се струваше още по-силна. На обитателите на квартала, обаче, не им правеше впечатление. Въпреки че, разстоянието между сградите беше не повече от два метра, всички бяха насядали навън, ядяха плодове, пиеха студени напитки и пушеха. Впечатление ми направи една възрастна дама, седнала на изтърбушена табуретка, с ролки в косата и пушеща цигарата си от елегантно цигаре. Гледаха ни много странно, така че предполагам не са много туристите като нас, решили да излязат от „утъпканите пътеки“.
Времето, което имахме в този район посветихме на двата плажа, които наистина попадат в задължителната листа – Балос и Елафониси. До известния розов плаж, Елафониси, решихме да стигнем с организиран туристически транспорт. Оказа се правилно решение, защото слънцето и водата, от която трудно може да се откъсне човек, изтощават. Шофиране след плажа по стръмните планински пътища определено не попада сред любимите занимания.
Плажната линия на Елафониси е известна с цветовете на пясъка, които варират от люляк до бледо розово. В едната част на плажа удобнo са се настанали заведения, но само след кратко джапане през тясната лагуна, зад дюните, може да откриете абсолютно дива част. Именно плитката лагуна прави мястото чудесно за семейства с малки деца.
Легендата разказва, че войниците от османските кораби са се решили на нападение, едва когато дива коза се е разходила по лагуната на Елафониси, и е станало ясно, че дори на метри в морето, дълбочината е плитка.
Прекарахме ден и на другия известен плаж в тази част на острова – Балос. Избрахме да пътуваме с кораб, защото с кола може да се стигне само по черен път. На Балос може да видите редки растителни видове, които на други места на острова са погълнати от бетона на хотелските комплекси. Ако решите да стигнете до Балос с кораб, ще може да се насладите и на час блаженство на остров Грамвуса. Там ще откриете и останки от старинна венецианска крепост. Признавам, че не се изкатерихме до нея, но се насладихме на дивия плаж на острова, а дори успяхме и да заснемем останките на потъналия кораб, който продължава да лежи близо до брега.
Признавам, че раздялата с Крит не беше от леките. Имаше още толкова много места, които не успяхме да обиколим. Седмица за това място определено не е достатъчна. Знам, че ще се върна отново, zащото Крит е всичко друго, но не и място, с което една среща е достатъчна.
storybeyond.com 