Дени, която превърна работата в удоволствие и удоволствието в работа

Познавам Дени от може би 15 години. И всеки път, когато пътищата ни са се пресичали ме е изненадвала с нещо, което ни най-малко не съм очаквала. Дени е от хората, които са навсякъде и нямам никаква идея как разпределя денонощието си, но успява да свърши хиляди неща.

Тя е и от малкото хора, успели да изпълнят детската си мечта, които познавам. Не, не е продавачка, полицайка, лекарка и не се занимава с някои от често срещаните, мечтани при децата, първи работни ангажименти. Не е превърнала детската си мечта в професия, но е успяла да я направи свое хоби. Трябваха ми точно 5 минути с нея по темата, за да ми стане ясно, че е запазила пламъка от детските си години в моментите, в които говори за едно от нещата, които обича да прави. Детската мечта на Дени е била да бъде орнитолог. Когато е била 4-годишна, е заявила на дядо си, че иска да бъде човекът, който брои птиците, а той ѝ е казал, че вероятно иска да бъде орнитолог. Дума, която като дете дори не можела да каже. И след сложното начало с названието на професията, Дени е изучавала птиците и днес е член на БДЗП (Българско дружество за защита на птиците). Също така е била и екскурзовод на чуждестранни орнитолози, изучавали птиците по нашите земи. От нея научих, че имаме най-богатата колония от корморани в Европа и те живеят в езерото Вая край Бургас. А най-интересната птица по нашите земи е земеродното рибарче. Дени ми обеща, че стигна ли лятото до Ропотамо, непременно ще видя малкото синьо птиче с дълъг клюн. Също така не знаех, че през изминалото лято Атанасовското езеро се е оказало дом на най-голямата колония фламинго по нашите ширини.

Основното занимание на Дени е туризма. Като екскурзовод е била на толкова много места, подобно на птиците, които прекосяват Европа и морето, и от които тя толкова много се интересува. Местата , останали в сърцето ѝ, са осторов Мадейра и Южна Испания. Оказва се, че никак не е толкова лошо да работиш, когато всички почиват, защото пътят подарява срещи, които се помнят за цял живот.

Снимка от о. Мадейра – последното убежище на Хабсбургите, където те живеят в изгнание. (снимка: личен архив)

Един от туристите, които Дени среща и никога няма да забрави, е български лекар. Бил мъж, в началото на шейсетте, винаги учтив, но за разлика от типичните туристи, е минавал през пътешествието си през Португалия, с тъга. А зад тъгата му, се е криела самота. Лекарят е загубил съпругата си, с която заедно са откривали красотата на света, в продължение на 35 години. За него, обаче, пътешествието през райска Португалия е било само самотен блус. А картината, която Дени никога няма да забрави, е същият господин, застанал на брега на океана и наблюдаващ залеза. Над небето на Порто е имало толкова много красота, а под цветовете на залеза е стоял с тъгата и самотата си мъж, изгубил спътницата в живота си. Признавам, че мислих за тази история дни след разговора ми с Дени. Понякога препускаме толкова бързо през живота, че не ни остава време да седнем и да погледнем залеза с човека, с когото преминаваме заедно през това приключение, наречено живот.

Дени изпраща деня в Порто. (снимка: личен архив)
Този мост в Порто е конструиран от самият Айфел. Той основава инженерна школа в града, която и до днес е мека на архитектурата и инженерството. (снимка: личен архив)

Пътуването е донесло на Дени и толкова много приятелства. Като например с две момичета, с които се запознава в Португалия, а само няколко дни след прибирането им в България, те инкогнито минават през сватбеното ѝ тържество, за да ѝ оставят подаръци.

И въпреки всичко , което пътят ти предлага, вярвам, че това е една безкрайно уморителна и трудна работа. Всеки ден трябва да започваш с ентусиазма от предишния, и нямаш право да не накараш туристите да забравят всички грижи, които ги чакат някъде там и да се насладят на мига. Дени намира вдъхновение в лицата на хората, които с очи на деца, очакват да научат нещо ново.

Дени на Азорските острови, където се отглеждат ананаси, чай и най-щастливите крави в Европа. (снимка: личен архив)
От Порто началото си води портвайн индустрията. С над 200 винарни, това е една от основните забележителности на града днес. (снимка: личен архив)

А освен всичко друго тя е и преводач, и учител по английски (в началото написах, че нямам представа как ѝ стигат 24 часа и продължавам да го твърдя).

След края на разговора ни, се замислих, че тя е от хората, които правят това, което обичат, без да се фокусират върху негативите. Като например, че лятото, когато всички почиват, тя работи, или, че Нова година за нея отново е работа. А има толкова много хора, които търсещи оправдания, никога не намират това, което обичат. А понякога вдъхновението е само на крачка разстояние и няколко действия, разбира се.

Вашият коментар